Ти спомняш ли си...
Ти спомняш ли си езерото и тревата,
смеха, кънтящ сред дивите гори,
ти спомняш ли си вечерите и луната
и как те гледах в пъстрите очи?
Ти спомняш ли си нашето мълчание,
огъня, китарата и мен,
изпълнена с тихичко желание
да останеш и до утрешния ден?
Ти спомняш ли си езерото, тишината,
покоя нощен, аз и ти,
ти спомняш ли си, утрото, росата,
огрени с топли слънчеви лъчи?
Ти спомняш ли си нашата раздяла,
в душите ни изгаряща тъга,
ти спомняш ли си и жената посивяла,
разказала ни всичкото това?
Ти спомняш ли си моя плач тогава,
от спомена внезапно връхлетял,
от болката свирепа, подивяла
аз себе си се бях познал.
© Васил All rights reserved.
Хубаво е!
