Ти тръгваш днес сама по своя път
На Боби
Порасна, мое слънчево момиче.
И тръгваш днес сама по своя път!
Дано със рози той да е окичен,
а не със остри тръни и тъга!
Напускаш бащината стряха.
Едвам преглъщам своите сълзи,
но те потекоха като река, когато
ти хлопна пътната врата.
Върви по своя път, детенце мило!
Боли ме, но не мога да те спра!
Повече от всичко искам ти да си щастливо!
Във мислите си ще съм винаги до теб!
Очите ми препълнени са с сълзи,
защото бързо времето лети!
И сякаш вчера беше мъничкото бебе,
притихващо във моите ръце...
Желая ти да победиш света!
Успех да увенчава начинанията ти,
но никога недей забравя ти това,
че ако спътник болката ти стане
на бащиния дом вратата
отворена е винаги за теб
и твойта майка с обич там те чака!
21.01.2008 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
