Ти знаеш
Мисли гонят се.
Погребани живи.
Дращят с нокти и кръв потича.
Бяха умрели, но никой не знаеше.
А сега отново нагоре дращят.
С болка и мъка ги тъпчем.
Но силата им е непреодолима.
Дързост... Свян няма...
Порочност. Измами. Лъжи.
Започвам наново.
Мисли гонят се. Погребани живи.
За тебе отдавна забравен.
И ти от гроба излезе,
а беше дълбоко заровен.
И в сънищата ми нощем ти идваш.
Уби ме, ти май го забрави.
Преродена сега ти ме искаш.
Да ме имаш.
О, дай ми забрава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Балакчийска Всички права запазени
