Ти знаеш
Мисли гонят се.
Погребани живи.
Дращят с нокти и кръв потича.
Бяха умрели, но никой не знаеше.
А сега отново нагоре дращят.
С болка и мъка ги тъпчем.
Но силата им е непреодолима.
Дързост... Свян няма...
Порочност. Измами. Лъжи.
Започвам наново.
Мисли гонят се. Погребани живи.
За тебе отдавна забравен.
И ти от гроба излезе,
а беше дълбоко заровен.
И в сънищата ми нощем ти идваш.
Уби ме, ти май го забрави.
Преродена сега ти ме искаш.
Да ме имаш.
О, дай ми забрава!
© Десислава Балакчийска All rights reserved.
