Тихо
ТИХО!
Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст.
Тихо!
Угар.
Почернели стърнища
и пепелища
сбръчкана, напукана земя.
Никой не желае да докосне
изнурената й, сгърчена снага.
Тихо! Тихо!
Никой ли не чува
този стон от болка и любов
този крясък на убита теменуга
на ранена птица, този тъжен зов
Тихо!
Аз говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със отхвърлената, запустялата
набедена за ненужна пръст
на очите ми,
останали без влага.
Тихо!
Може би ще чуя идващият дъжд…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Георгиева Всички права запазени