Тихо
ТИХО!
Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст.
Тихо!
Угар.
Почернели стърнища
и пепелища
сбръчкана, напукана земя.
Никой не желае да докосне
изнурената й, сгърчена снага.
Тихо! Тихо!
Никой ли не чува
този стон от болка и любов
този крясък на убита теменуга
на ранена птица, този тъжен зов
Тихо!
Аз говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със отхвърлената, запустялата
набедена за ненужна пръст
на очите ми,
останали без влага.
Тихо!
Може би ще чуя идващият дъжд…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Георгиева Все права защищены
