Aug 29, 2022, 7:06 PM

Тихо

1.4K 3 6

ТИХО!

Искам да говоря със пръстта

          със коравата и суха пръст

          със безплодната и уморена от очакване

          със отхвърлената, запустяла,

          набедена за ненужна пръст.

Тихо!

 

 

Угар.

Почернели стърнища

          и пепелища

сбръчкана, напукана земя.

Никой не желае да докосне

изнурената й, сгърчена снага.

Тихо! Тихо!

 

Никой ли не чува

          този стон от болка и любов

          този крясък на убита теменуга

          на ранена птица, този тъжен зов

Тихо!

 

Аз говоря със пръстта

          със коравата и суха пръст

          със отхвърлената, запустялата

          набедена за ненужна пръст

                   на очите ми,

останали без влага.

Тихо!

 

Може би ще чуя идващият дъжд…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иван, благодаря за това, че сте се докоснали до мен чрез този стих и съм щастлива, че аз съм успяла да се докосна до вас чрез него. Човешката близост е тази, която крепи този свят.
  • Рядко ми се случва да препрочитам и да препрочитам! Удоволствието беше мое!
  • Хари, думите ти ме трогнаха и значат много. Благодаря за отделеното време на моята страничка.
  • Браво!
    Поздравления!
    Откроевния е най - точно място за ОТКРОВЕНИЯ!
    Разплака ме!
  • Нина, благодаря!
    Летела е пеперуда,
    дай, Боже, дъжд, (2)
    от ораче на копаче,
    да се роди жито, просо,
    жито, просо и пшеница,
    да се ранят сирачета,
    сирачета, сиромаси.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....