29 ago 2022, 19:06

Тихо

1.4K 3 6

ТИХО!

Искам да говоря със пръстта

          със коравата и суха пръст

          със безплодната и уморена от очакване

          със отхвърлената, запустяла,

          набедена за ненужна пръст.

Тихо!

 

 

Угар.

Почернели стърнища

          и пепелища

сбръчкана, напукана земя.

Никой не желае да докосне

изнурената й, сгърчена снага.

Тихо! Тихо!

 

Никой ли не чува

          този стон от болка и любов

          този крясък на убита теменуга

          на ранена птица, този тъжен зов

Тихо!

 

Аз говоря със пръстта

          със коравата и суха пръст

          със отхвърлената, запустялата

          набедена за ненужна пръст

                   на очите ми,

останали без влага.

Тихо!

 

Може би ще чуя идващият дъжд…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

25 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Иван, благодаря за това, че сте се докоснали до мен чрез този стих и съм щастлива, че аз съм успяла да се докосна до вас чрез него. Човешката близост е тази, която крепи този свят.
  • Рядко ми се случва да препрочитам и да препрочитам! Удоволствието беше мое!
  • Хари, думите ти ме трогнаха и значат много. Благодаря за отделеното време на моята страничка.
  • Браво!
    Поздравления!
    Откроевния е най - точно място за ОТКРОВЕНИЯ!
    Разплака ме!
  • Нина, благодаря!
    Летела е пеперуда,
    дай, Боже, дъжд, (2)
    от ораче на копаче,
    да се роди жито, просо,
    жито, просо и пшеница,
    да се ранят сирачета,
    сирачета, сиромаси.

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...