Мариела_Георгиева (Мариела Георгиева)
38 132
29 ago 2022, 19:06

Тихо 

  Poesía » Versos blancos
862 3 6

ТИХО!

Искам да говоря със пръстта

          със коравата и суха пръст

          със безплодната и уморена от очакване

          със отхвърлената, запустяла,

          набедена за ненужна пръст.

Тихо!

 

 

Угар.

Почернели стърнища

          и пепелища

сбръчкана, напукана земя.

Никой не желае да докосне

изнурената й, сгърчена снага.

Тихо! Тихо!

 

Никой ли не чува

          този стон от болка и любов

          този крясък на убита теменуга

          на ранена птица, този тъжен зов

Тихо!

 

Аз говоря със пръстта

          със коравата и суха пръст

          със отхвърлената, запустялата

          набедена за ненужна пръст

                   на очите ми,

останали без влага.

Тихо!

 

Може би ще чуя идващият дъжд…

 

 

© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Това, което душата премълчава »

25 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Иван, благодаря за това, че сте се докоснали до мен чрез този стих и съм щастлива, че аз съм успяла да се докосна до вас чрез него. Човешката близост е тази, която крепи този свят.
  • Рядко ми се случва да препрочитам и да препрочитам! Удоволствието беше мое!
  • Хари, думите ти ме трогнаха и значат много. Благодаря за отделеното време на моята страничка.
  • Браво!
    Поздравления!
    Откроевния е най - точно място за ОТКРОВЕНИЯ!
    Разплака ме!
  • Нина, благодаря!
    Летела е пеперуда,
    дай, Боже, дъжд, (2)
    от ораче на копаче,
    да се роди жито, просо,
    жито, просо и пшеница,
    да се ранят сирачета,
    сирачета, сиромаси.
  • Нека завали!
Propuestas
: ??:??