poem_lady (Фери)
46 836
18.11.2010 г., 15:44 ч.

Тиктакащ сън 

  Поезия » Друга
778 0 9

 

 

  С красиви букви някой бе написал:
  "Не влизай, изход няма!"
  И така с черно и със златно бе орисал:
  "Влизай, сестро, страшно няма."
 
  Дълго се оглеждах за ключа,
  ала нещо тежко се понесе във ефира,
  синя песен и тиктакащ глас:
  "Хайде, отвори я!"

 

  Не е заключено и аз...
  внезапно някак си пропаднах.
  И падах сякаш час, да ,час!
  и между цифрите побягнах!

 

  Бягах дълго време в кръг,
  потресена, неможеща да спре,
  прозвуча тиктакaщият глас:
  "Сестро, обърни се по-добре."

 

  По Дяволите! Гони ме стрелката,
  тичам върху циферблат!
  И прескачам точките, числата,
  но от някъде усещам хлад...

 

  Дупка! Хвърлям се! 
  Между верижки тънки аз се озовах,
  и скачах между колелца и нишки,
  и случайно механизма спрах.

 

  Жалко, добре си се въртеше,
  нищо че ме гонеше стрелката,
  нищо, че времето летеше -
  вечността е скучна даже на децата.


  "Малко на масло миришеш."
  - каза синият тиктакащ глас,
  "Нищо, време е да ставаш вече
  - трябваше да се събудиш преди час."

© Фери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??