Тиктакащ сън
С красиви букви някой бе написал:
"Не влизай, изход няма!"
И така с черно и със златно бе орисал:
"Влизай, сестро, страшно няма."
Дълго се оглеждах за ключа,
ала нещо тежко се понесе във ефира,
синя песен и тиктакащ глас:
"Хайде, отвори я!"
Не е заключено и аз...
внезапно някак си пропаднах.
И падах сякаш час, да ,час!
и между цифрите побягнах!
Бягах дълго време в кръг,
потресена, неможеща да спре,
прозвуча тиктакaщият глас:
"Сестро, обърни се по-добре."
По Дяволите! Гони ме стрелката,
тичам върху циферблат!
И прескачам точките, числата,
но от някъде усещам хлад...
Дупка! Хвърлям се!
Между верижки тънки аз се озовах,
и скачах между колелца и нишки,
и случайно механизма спрах.
Жалко, добре си се въртеше,
нищо че ме гонеше стрелката,
нищо, че времето летеше -
вечността е скучна даже на децата.
"Малко на масло миришеш."
- каза синият тиктакащ глас,
"Нищо, време е да ставаш вече
- трябваше да се събудиш преди час."
© Фери All rights reserved.
