Ах, тази сладка тишина
звучи във моята глава.
Пищи, крещи и не престава,
но без нея какво ми остава.
Без спокойствие, без почивка,
без кратка самота.
Без медитация,
без да има към душата ми отвод -
не мога така аз да живея,
не и в тоз` живот!
Нека в главата ми зазвучи
този тъй тих грохот.
Крещяща тишина,
прашинка в пустинята.
© Божидар Лазаров Всички права запазени