Инерция
Неусетно, преминали острите камъни
с равномерния ритъм на слепи коне,
разрушаваме нашите пясъчни замъци,
и инертно си казваме простичко "не".
Не намираме думи за старите истини
и налучкваме пътя дори без звезди,
настървено отричаме всяко безсмислие,
а не помним били ли сме други преди.
Приравняваме делника в бяг от тревожности,
но Земята в различни посоки въртим.
Тишината е църква, а ние – безбожници,
и декор са ни всичките бивши мечти.
На дъгата виним цветовете ѝ – грешници,
разделили небето на две между нас.
Оцеляват напразно отсреща черешите,
и в очите ни слегнал е зимния мраз.
Неусетно, преминали острите камъни
с равномерния ритъм на слепи коне,
се озъртаме плахо за пясъчни замъци…
Де да беше останал едничък поне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
