FFortuna (Петя Павлова)
67 114
12.08.2017 г., 12:09 ч.  

Инерция 

  Поезия » Друга
966 12 14

Неусетно, преминали острите камъни 
с равномерния ритъм на слепи коне,
разрушаваме нашите пясъчни замъци,
и инертно си казваме простичко "не".

Не намираме думи за старите истини
и налучкваме пътя дори без звезди,
настървено отричаме всяко безсмислие,
а не помним били ли сме други преди. 

Приравняваме делника в бяг от тревожности,
но Земята в различни посоки въртим. 
Тишината е църква, а ние – безбожници, 
и декор са ни всичките бивши мечти.

На дъгата виним цветовете ѝ – грешници, 
разделили небето на две между нас.
Оцеляват напразно отсреща черешите,
и в очите ни слегнал е зимния мраз.

Неусетно, преминали острите камъни
с равномерния ритъм на слепи коне,
се озъртаме плахо за пясъчни замъци…
Де да беше останал едничък поне!

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??