Anita765 (Ани Монева)
297 11768
22.06.2018 г., 17:33 ч.

Тишината в мен 

  Поезия » Друга
728 13 13

Когато ми разказваш вечер за дъжда,

на сутринта ще си забравя пак чадъра.

Отново ще съм неглижирала студа,

ще продължа напред и няма да се върна.

 

Когато ми разказваш вечер за тъга,

на сутринта ще търся трескаво усмивка.

Ти не помисляй да ме питаш докога,

ще виждам пъстрото в деня си сивкав.

 

Когато ми разказваш вечер за вина,

на сутринта ще кажа: Всичко съм простила.

Не казвай, че добро под камък е злина

и този свят не е научил що е милост.

 

Когато ми разказваш вечер за слънца,

на сутринта ще скъсам плътните завеси.

Да видя озарените от лъч лица

и чуя само лекокрилата им песен.

 

Когато ми разказваш вечер за жена,

на сутринта ще се събудя по-красива.

По дяволите всяка малка рутина,

която в сънищата пръстите извива.

 

Щом в тъмното разказваш, моя тишина,

как невъзможното е простичко и лесно,

аз мога да превържа всяка синина

и сутрин сладък хляб за всички да омеся.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??