Anita765 (Ани Монева)
297 11768
Jun 22, 2018, 5:33 PM

Тишината в мен 

  Poetry » Other
731 13 13

Когато ми разказваш вечер за дъжда,

на сутринта ще си забравя пак чадъра.

Отново ще съм неглижирала студа,

ще продължа напред и няма да се върна.

 

Когато ми разказваш вечер за тъга,

на сутринта ще търся трескаво усмивка.

Ти не помисляй да ме питаш докога,

ще виждам пъстрото в деня си сивкав.

 

Когато ми разказваш вечер за вина,

на сутринта ще кажа: Всичко съм простила.

Не казвай, че добро под камък е злина

и този свят не е научил що е милост.

 

Когато ми разказваш вечер за слънца,

на сутринта ще скъсам плътните завеси.

Да видя озарените от лъч лица

и чуя само лекокрилата им песен.

 

Когато ми разказваш вечер за жена,

на сутринта ще се събудя по-красива.

По дяволите всяка малка рутина,

която в сънищата пръстите извива.

 

Щом в тъмното разказваш, моя тишина,

как невъзможното е простичко и лесно,

аз мога да превържа всяка синина

и сутрин сладък хляб за всички да омеся.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??