Точица
Точица незнайна във вселената,
във вятъра прашинчица една,
капчица в морето съм зачената.
Но дала ли съм нещо на света?
Питам се понякога умислена:
достойна ли е моята съдба,
и как да се превърна във орисница,
да сбъдна още нечия мечта?
Дошъл е всеки тук със своя мисия –
в планетата, наречена Земя.
Изправя се накрая пред комисия –
прибира го Небесният Баща.
И мисля си, че трябва да живеем
така, че да оставим тук следа.
А тръгнем ли си, сетне ще изтлеем,
доволни, че сме в нечии сърца.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
