Той (...)
Той.
на Мишела
*
Кой ни каза, че сме вечни?
Със Слънцето равними?
Душата ни - сълза човечна -
крехка, предвидима...
Кой със подлите си пръсти
под кожата ми бръкна
и с трясък вси врати прекръсти,
та спя, къде замръкна?
Кога ли най-подире ще довтаса
завесата да вдигне?
Ах, колко имам да наваксвам.
Живот е! - колкото да мигнем...
*
Той.
14 Декември 2005, Дженмар Зое, Атлантик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
