Той (...)

Aug 19, 2007, 10:12 PM

Poetry

719 0 5

Той.
на Мишела
*
Кой ни каза, че сме вечни?
Със Слънцето равними?
Душата ни - сълза човечна -
крехка, предвидима...

Кой със подлите си пръсти
под кожата ми бръкна
и с трясък вси врати прекръсти,
та спя, къде замръкна?

Кога ли най-подире ще довтаса
завесата да вдигне?
Ах, колко имам да наваксвам.
Живот е! - колкото да мигнем...
*
Той.
14 Декември 2005, Дженмар Зое, Атлантик.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Thistle (Теди Савчева)

2007-09-19T16:24:37+03:00

Колко имам да наваксвам!
Смиф (Валентин Евстатиев)

2007-08-22T15:33:47+03:00

Едва ли е бил пропилян... но ти си знаеш.
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-08-21T11:06:30+03:00

Браво!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-20T10:40:40+03:00

Точно така - едно намигване. Прав си и много истински човек си ти!
Довереница (Дочка Василева)

2007-08-19T23:01:48+03:00

Вярно ,болезнено , истинско!!!

Той (...)

Свързани произведения

Comments

Random works