Той пита ме
Той пита ме:
"Какво сърцето ти обърна?
Какво очите натъжи?
Далечен пътник ли се върна?
Нечакан зов ли долови?
Нима не ме обичаш вече,
или пък никога не си?
Къде си? Даже тази вечер
владеят те онез мечти,
които никога пред мене
ти не посмя да споделиш.
Защо? Очакваше след време
да отшумят сами? Грешиш...
Една голяма, силна жажда
измъчва те и те души.
Несбъднат повик се обажда
и всичко светло в теб руши...
Аз няма да ти преча. Нека
сама познаеш своя кът.
Щом не откри у мен Човека
от своя сън - на добър път!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Тодорова Всички права запазени
