19.06.2007 г., 22:20

Топлина ("Няколко нови")

757 0 4

Топлина

Много тъжна ми звучиш... И глухо,
по скапания телефон.
Преглъщам. Гърлото ми - сухо.
Сърцето ми е Стон.

Протягам си ръцете - да те видя.
Докосвам плахо спомена. Унесен.
Не искам много. Само да си жива.
Жарава ли си ти? Или си песен,

та сгряваш - светла и щастлива -
единствената ми, самотна есен...

1 Юни 2002, Ломбо Есте.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...