19.06.2007 г., 22:20

Топлина ("Няколко нови")

759 0 4

Топлина

Много тъжна ми звучиш... И глухо,
по скапания телефон.
Преглъщам. Гърлото ми - сухо.
Сърцето ми е Стон.

Протягам си ръцете - да те видя.
Докосвам плахо спомена. Унесен.
Не искам много. Само да си жива.
Жарава ли си ти? Или си песен,

та сгряваш - светла и щастлива -
единствената ми, самотна есен...

1 Юни 2002, Ломбо Есте.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...