Тополите запалиха зелените си свещи
и сведоха молитвено глави.
Очакваха несбъднати, непомечтани срещи
с внезапен дъжд и ласкави треви.
Тополите шушукаха и шепнеха си нещо
красиво, тайно пазено преди.
Целувките на Лятото и Слънцето горещо
ухаеха по техните гърди.
Тополите - девици във редици наредени,
очакваха последния жених -
тъй както аз очаквам тебе, ти очакваш мене
като далечен, недовършен стих.
© Нина Чилиянска Всички права запазени