Тост за довиждане
Стане ли време за тръгване,
давам гласа си на вятъра.
Всяко последно осъмване
пази следите ми в пясъка.
Смело е морското влюбване,
кратко като оправдание.
Само от юли прегръщано,
август му е обаяние.
Бърза да слезе на дюните,
докато е пълнолуние.
Изтананиква си думите,
пръска с парфюми зокумите.
Стапя се в миг сладоледено,
вино лудува във чашите.
Будна сънувам поредица
с кадри, завинаги нашите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
