Стане ли време за тръгване,
давам гласа си на вятъра.
Всяко последно осъмване
пази следите ми в пясъка.
Смело е морското влюбване,
кратко като оправдание.
Само от юли прегръщано,
август му е обаяние.
Бърза да слезе на дюните,
докато е пълнолуние.
Изтананиква си думите,
пръска с парфюми зокумите.
Стапя се в миг сладоледено,
вино лудува във чашите.
Будна сънувам поредица
с кадри, завинаги нашите.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
