Стане ли време за тръгване,
давам гласа си на вятъра.
Всяко последно осъмване
пази следите ми в пясъка.
Смело е морското влюбване,
кратко като оправдание.
Само от юли прегръщано,
август му е обаяние.
Бърза да слезе на дюните,
докато е пълнолуние.
Изтананиква си думите,
пръска с парфюми зокумите.
Стапя се в миг сладоледено,
вино лудува във чашите.
Будна сънувам поредица
с кадри, завинаги нашите.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
