23.02.2010 г., 17:51 ч.

Това, което сме 

  Поезия » Гражданска
511 0 0

 


 

 

Колко спомена съшили сме

като кръпки във своето тяло

и мечтите си носим,

велики да бъдем искаме само.

Не в прах и униние да падаме,

да просим паричката своя,

а да сме силни и здрави,

да бъдем истински хора.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??