Това не е ли парадокс???
Привързвам се като куче!
Обичам до последен дъх!
Не се отказвам от любовта,
дори на клада да ме "изпекат" заради това!!!
Недоверчива съм и вярвам -
към всеки ме води сърцето.
На всеки мога тайните си да разкажа
и за себе си да споделя... но
не мога да забравям,
дори тези, подложили ми крак.
Като мога им помагам,
не съм самарянка, аз съм си аз.
Скромна съм и безцеремонна.
Не прощавам лесно, но и помня.
Не, не съм черногледа,
аз просто си вземам поука от всичко.
Гледам да не повтарям старите грешки,
но все стъпвам пак на криво.
Дали обувките ми вече искат сменяне
или съм забравила да ходя без да залитам?
Раздавам се до последно,
в замяна нищичко не искам,
но накрая пак съм злата, пак виновна,
но нищо - може да се промени...
Обиквам много лесно, бързо се доверявам,
а уж се пазя - слагам паравани пред себе си сто.
И пак за себе си разказвам...
Това не е ли парадокс???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
