Това не е ли парадокс???
Привързвам се като куче!
Обичам до последен дъх!
Не се отказвам от любовта,
дори на клада да ме "изпекат" заради това!!!
Недоверчива съм и вярвам -
към всеки ме води сърцето.
На всеки мога тайните си да разкажа
и за себе си да споделя... но
не мога да забравям,
дори тези, подложили ми крак.
Като мога им помагам,
не съм самарянка, аз съм си аз.
Скромна съм и безцеремонна.
Не прощавам лесно, но и помня.
Не, не съм черногледа,
аз просто си вземам поука от всичко.
Гледам да не повтарям старите грешки,
но все стъпвам пак на криво.
Дали обувките ми вече искат сменяне
или съм забравила да ходя без да залитам?
Раздавам се до последно,
в замяна нищичко не искам,
но накрая пак съм злата, пак виновна,
но нищо - може да се промени...
Обиквам много лесно, бързо се доверявам,
а уж се пазя - слагам паравани пред себе си сто.
И пак за себе си разказвам...
Това не е ли парадокс???
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...Едни нови обувки -защо не? И току виж -захвърлиш самокритичния тон!Поздравче!
-
Ти си човек Гале!
Като всички нас!
Прегръщам те!!! -
Благодаря много за коментарите,мили хора!
Прегръщам ви!!! -
Имаше една приказка - Човек се учи от грешките си...за да ги повтори отново!!!
Не се притеснявай от своите качества. Чисто човешки са и няма нищо лошо.
Поздрави, Галя!!! -
Галенце, ти винаги постъпваш според "златното правило",
"Винаги постъпвайте с другите така, както искате
да постъпват с вас"!Няма лошо!Поздрав!!! -
Парадоксално... може би...
Хубаво откровение, Гале!
(ако искаш, замени "изпекат" с 'изгорят' и няма да има нужда от кавички)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прегръщам ви!