28.12.2015 г., 19:17

Това съм аз

581 0 1

 

 

Лицето ми не гледай,

когато там е буря.

Гласът ми не заслушвай,

когато с гръм гърми.

 

Почакай да отмине

вихрушката от мене,

да грейне топло слънце

и птичка да запей.

 

Но пак не казвай, че това съм ,

защото е лъжа –

засмяна или тъжна,

отвънка е това.

 

В съня ми приближи се

и в мене надникни

като във езеро планинско

с кристална чистота.

 

Ще видиш чудна гледка

на дъното тогаз

и твоя собствен образ –

това, това съм аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...