30.09.2011 г., 16:07

Този лъч е различен

813 0 12

Този лъч е различен,

но не виждаш от гордост...

През очите ти той е

и слаб, и студен,

едноцветен,

невзрачен,

дори прозаичен…

Но е истински огън за мен!

Той събуди душата ми,

стопли духа ми,

преобърна света ми,

създаде мечта!

Затанцувах от смисъл

и тръгнах да правя

неочаквано ценни неща –

пих от чуждата болка,

раздадох надежда,

подарих на живота си нови крила

и изпратих надвиснала зима

без време,

пролет пукна в очите ми,

грейна дъга!

Дадох прошка

и взех плодовете,

почерпих

с много нежност

изстинали близки сърца.

 

Този лъч

е различен

и влива енергия -

да сме будни и живи

СЕГА!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, Ивон!
    Маги, радвам се, че се отби при мен! Благодаря ти от сърце!
  • този стих е великолепен, Руми...
    радвам се да те, видя тук..
    честит празник...сърдечно
    те, поздравявам..
  • Много хубав стих!
  • Благодаря, Доевереница! Радвам се, че стихът ми те вдъхновява!
  • "Затанцувах от смисъл
    и тръгнах да правя
    неочаквано ценни неща –"

    Неочаквано бодро,същевременно галещо-
    тих ветрец укротен във къдрица...
    И е толкова искрено,и е толкова мамещо
    като полет на влюбена птица...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...