Този мъж
Не го познавам още този мъж,
но той пристига винаги в съня ми
и тялото ми, разлюляна ръж,
събира тихо в шепи, като семе.
Нощта покълва ясна, сякаш ден.
Изгряват неузрели слънчогледи.
Уж, аз го търся – той е вътре в мен.
Простенват плахо сенките ни бледи.
А после бавно времето сълзи,
солта им тишината не измива,
защото и от сънища боли,
когато сутрин рано си отиват.
Затуй заплитам двете му ръце
с косите си и корените неми
и чакам светлината да умре,
за да се върне тихичко при мене.
И чакам този сън да продължи
реален като слънцето в деня ми
защото разпознавам, че си ти,
защото все живееш в мисълта ми –
горещ като ръжта на хълма стар
и слънчев като сутрешна магия...
Разбрах, че твоят образ, оцелял,
не мога от живота да изтрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
