Този рицар...
Този рицар...
Този рицар не носи ни броня, ни шлем,
нито мантия, с злато тъкана.
Двама с него сме цяло - божествен тандем,
без измени, раздели и рани.
Той живее във замък, от него строен,
с много кули и тайни местенца,
с тихо езеро, лебеди... В него за мен
път постила със цветни листенца.
С дълги къдри и бос, с загорели крака,
върху свежа зелена морава
ме посреща, прегръща, целува ръка -
и в недрата ми пали жарава!
Излинялата дреха на сивия ден
със замах смъква смело в съня ми
и нощта осветява сияйно - за мен,
за сърцето на своята Дама!
И лекува ме вещо - с бездънни очи,
впити в моите тъжни зеници!
И умее синхронно със мен да мълчи
на концерта на пойните птици!
Този рицар е верен. И идва в съня,
щом ме сграбчи житейска умора.
А след срещата с него започвам деня
пак с изкачване, право нагоре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
