14.04.2020 г., 7:32 ч.

Трапеза преди Великден 

  Поезия
816 7 14

Какво при нас отново те довежда?

Опашките си гоним като кучета.

Ти Господ имаш ли си и надежда,

или от болките човешки учиш се?

 

Не ме осъждай остро, каталясах.

Не бяха провидения и пости...

Прости ми, не видях какво облякох,

ще седна сред неканените гости.

 

Ще ме познаеш без да ти говоря,

по любовта нестигнала нозете ти

и нито с вино, нито с хляб ще споря,

че сухият съм залък на трапезата!

 

За да ти дам, което дълго искаше –

да, чух молбите ти, но малко закъснях.

Ще бъда камък от вълните плискан

вземи калта, с която ,Господи, живях.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??