Трапеза преди Великден
Какво при нас отново те довежда?
Опашките си гоним като кучета.
Ти Господ имаш ли си и надежда,
или от болките човешки учиш се?
Не ме осъждай остро, каталясах.
Не бяха провидения и пости...
Прости ми, не видях какво облякох,
ще седна сред неканените гости.
Ще ме познаеш без да ти говоря,
по любовта нестигнала нозете ти
и нито с вино, нито с хляб ще споря,
че сухият съм залък на трапезата!
За да ти дам, което дълго искаше –
да, чух молбите ти, но малко закъснях.
Ще бъда камък от вълните плискан
вземи калта, с която ,Господи, живях.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
