Nevium (Нина Чалъкова)
194 287
29.03.2023 г., 21:30 ч.

Трета метастаза 

  Поезия » Философска, Друга
636 5 5

Линията е начертана -

   астрален восък върху камък.

Запечатан стих с по две-три думи

     издълбани на всеки ред,

навява спомен за късна пролет;

        а на финала -

оставена бе само една запетая,

  без друга дума, която да ѝ подскаже,

че настъпил е края.

 

Мирисът на разцъфнали люляци запленява,

    кара те да поискаш още,

да се докоснеш до неговите цветове,

        но него - пчелите бранят,

и не позволяват на ръцете ти до клоните

   му да припарят;

 

слънчевите лъчи да те галят,

    по кожата ти януарските ледове се стопяват;

и отдъхваш...

    очите ти за кратко се насълзяват,

казваш си: "За добро е." -

 и ги затваряш.

 

и да слушаш

 птичите песни - какви ли истории

разказват:

  (само ако разбирахме техния език);

за полети каквито

аз

и ти

само можем да мечтаем.

 

Вековните гори са моите арки,

         небесата - безкрайни са платна,

в тях открих свобода;

    а лияните, които бяха поискани от мен да създам - зелени, бели, лилави, червени

    към първи чужди и втори близки -

оставих ги в куфара преди да тръгна;

      ще ги откриете на верандата отпред -

до дома,

който си мислех, че никога няма да

напусна.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??