Трета метастаза
Линията е начертана -
астрален восък върху камък.
Запечатан стих с по две-три думи
издълбани на всеки ред,
навява спомен за късна пролет;
а на финала -
оставена бе само една запетая,
без друга дума, която да ѝ подскаже,
че настъпил е края.
Мирисът на разцъфнали люляци запленява,
кара те да поискаш още,
да се докоснеш до неговите цветове,
но него - пчелите бранят,
и не позволяват на ръцете ти до клоните
му да припарят;
слънчевите лъчи да те галят,
по кожата ти януарските ледове се стопяват;
и отдъхваш...
очите ти за кратко се насълзяват,
казваш си: "За добро е." -
и ги затваряш.
и да слушаш
птичите песни - какви ли истории
разказват:
(само ако разбирахме техния език);
за полети каквито
аз
и ти
само можем да мечтаем.
Вековните гори са моите арки,
небесата - безкрайни са платна,
в тях открих свобода;
а лияните, които бяха поискани от мен да създам - зелени, бели, лилави, червени
към първи чужди и втори близки -
оставих ги в куфара преди да тръгна;
ще ги откриете на верандата отпред -
до дома,
който си мислех, че никога няма да
напусна.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
