Три рози червени
Три рози червени
(по Буддах)
Парцали облаци. Небето се смрази.
Луната, тъжна, диша Невъзможното...
Фенерите, с оранжеви очи,
премигват и учтиво, и тревожно...
Колко е дълга тази зимна целувка!
Нощта е скръбна бисерна невеста...
Земята е семе загънала с бяла завивка,
далече отпъжда сребърната бездна...
Изплашени сенки. Безмълвно наричане.
Къде си ти?! Вълшебна вечер...
Чаши, препълнени с огън, потичат...
Три рози червени ти нося насреща...
Има магия в лютата зима!
Знам, Топлината ще надвие Студа!
Дорде ний сме млади - безсмъртие има!
Дорде ние любим - е безсмъртен Светът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
