Три семчици от шарена кратуна
И светлината все е по-оскъдна,
лъчите падат косо, на верев
и всеки сън от лятото – несбъднат,
затварям в раковина – от седеф.
Забързано успях ли да прегърна
врабците – есента е между нас.
Обърнат е септември вече гърбом,
защото пак за път удари час.
И вместо мене вятърът целуна
липите и дъждовния Балкан.
Три семчици от шарена кратуна
положи тихо в мократа ми длан.
— Вземи ги и посей, и в тях едничко
ще ти остане късче лято щом
заспят щурците, сняг покрие всичко,
те ще напомнят родния ти дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
