Тринайсет подаръка за Коледа - 3
Нека стъклени нови обувки
днес получи от мен Росилина.
Ще ги връчи джуджето с целувки,
без да чака то Нова година.
На Лианик мъжлето добричко
да я храни с любов и с надежда.
"Симпатягата" в обич самичък
се заклел друга да не поглежда.
От глухарчета вино опих си
аз, Иренка, със жълти мълчания.
Не на Бредбъри книга разлистих,
а напих се със твойте мечтания.
Подарените тридесет думи
светят празнично в хода на дните.
Всичко лошо изтриха те с гума.
С тях щастливи ни прави Дансото.
А пък Ведрин, на себе си верен,
доброта ни дарява със шепи,
не защото така е модерно,
а защото Бог тъй е прошепнал.
Не търси ти в света ни разплата
и не ставай проводник на злото.
Мъдри стихове пише душата
самодивска на Вики с перото.
Нека Светличка всеки ден става
по-добра и омайващо нежна
и спестените ласки да дава
на мъжа си лавинено снежен.
Още бял е Христос и невръстен
в стиховете на младата Петра,
но под зрелия грозд неоткъснат
тя закотвя сърцето си с клетва.
Със тъгата без име за мама
пак разресва деня си toxin и
нека в празник на нейното рамо
да се буди тя с изгреви сини.
На Латинка пък златните думи
да са моста ни неръкотворен.
Да превеждаш сърце е безумие,
ако нямаш талант отговорен.
Нека тези табелки крещящи,
разпродаващи българска слава,
са за нашата съвест щадящи
и на Дочка в стиха и останат.
gamarima пък кани в душата
тази Българска Коледа. Иска
да се върнат в дома си децата,
по света дух с таланти разплискали.
Вече чувам гласчето звънливо
в коледарските песни на Анна.
С тях наричане светло налива
тя светът ни прекрасен да стане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
