Триптих: В манастира

       Триптих: В манастира

1. В манастира

Тишината в ушите пулсира,

а напевния звън от клепалото

на дървото насред манастира,

днес ни връща измамно в: Началото...

... А тревата ли, дето от Вятъра

се люлее, упойва ни с билето,

та говорим си с тия забравени

и от Бога монаси в могилите?...

Вечността ли от тук неуспяла е,

като звяр наранен, да избяга,

че от нашите длани погалена

днес плашливо в краката ни ляга?...

И ни гледа с очи навлажнени,

може би от страха или болката,

а отново се ражда Вселената,

и завърта се пак в обиколката

на спиралата шеметно-бърза

да роди и отгледа в Пространството

туй, което сега ни обвързва

със великата сила на Тайнството:

да мълчим със Души омагьосани,

Любовта да ни бъде Религия...

... Само с мисъл едва се докосваме,

а се сливаме взривно завинаги...

И измамно в Душите ни ражда

тишината- красива илюзия,

и зазвънва греховната Жажда:

- за Безсмъртие,

- Младост

- и Музика!...

... А е малкото пламъче всъщност

(разлюляно едва от дъхът ни)

Вечността, тая наша насъщност

от желания недостъпни...

И ни грабват жестоки закони

с гравитациите си властни,

че всичко запалено (от как се помни!)

или ще изгори, или ще угасне...

... но в тревата нагази ли Вятърът

пак ухае измамно от билето:

и запяват ония забравени

и от Бога, монаси в могилите...

2. Зографа

Изписвал в манастира своите икони

неизвестният за нас Зограф,

спроти догмите и строгите канони

с бои от нова, свежа сплав...

Живота, който вън течал пренесъл в Храма,

напълнил го с човешки смях,

а Господ не разбрал за дръзката измама

и стореният страшен грях...

... А обладан от еретичната си мисъл

Зографът смело продължил:

и вместо Божията Майка

той своята изографисъл,

и даже образът на Бога- със своя подменил!...

3. Иконата

Една Жена в ръце държи

не  Бог, а своят Син желан...

... И няма нужда от лъжи

с упоен мирис на тамян,

за да повярва, че е Бог

и после в не един Живот

във ужасът на майчин шок

да търси празният му гроб!...

... Ще светят страшни кандила

и дим от тях ще се кълби,

а ароматната смола

над фанатичните тълпи

със тежък мирис на тамян

ще стеле хиляди лъжи!...

Не Бог, а своят Син желан

една Жена в ръце държи...

... О, Тя не иска да е Бог!...

Единствена!... Но може би

е нужен майчиният шок

на френетичните тълпи!...

Коста Качев,

Етрополски манастир

„Св. Троица”