Mar 9, 2014, 9:17 AM

Триптих: В манастира

  Poetry » Other
458 0 0

       Триптих: В манастира

 

1. В манастира

 

Тишината в ушите пулсира,

а напевния звън от клепалото

на дървото насред манастира,

днес ни връща измамно в: Началото...

 

... А тревата ли, дето от Вятъра

се люлее, упойва ни с билето,

та говорим си с тия забравени

и от Бога монаси в могилите?...

 

Вечността ли от тук неуспяла е,

като звяр наранен, да избяга,

че от нашите длани погалена

днес плашливо в краката ни ляга?...

 

И ни гледа с очи навлажнени,

може би от страха или болката,

а отново се ражда Вселената,

и завърта се пак в обиколката

 

на спиралата шеметно-бърза

да роди и отгледа в Пространството

туй, което сега ни обвързва

със великата сила на Тайнството:

 

да мълчим със Души омагьосани,

Любовта да ни бъде Религия...

... Само с мисъл едва се докосваме,

а се сливаме взривно завинаги...

 

И измамно в Душите ни ражда

тишината- красива илюзия,

и зазвънва греховната Жажда:

- за Безсмъртие,

- Младост

- и Музика!...

 

... А е малкото пламъче всъщност

(разлюляно едва от дъхът ни)

Вечността, тая наша насъщност

от желания недостъпни...

 

И ни грабват жестоки закони

с гравитациите си властни,

че всичко запалено (от как се помни!)

или ще изгори, или ще угасне...

 

... но в тревата нагази ли Вятърът

пак ухае измамно от билето:

и запяват ония забравени

и от Бога, монаси в могилите...

 

2. Зографа

 

Изписвал в манастира своите икони

неизвестният за нас Зограф,

спроти догмите и строгите канони

с бои от нова, свежа сплав...

 

Живота, който вън течал пренесъл в Храма,

напълнил го с човешки смях,

а Господ не разбрал за дръзката измама

и стореният страшен грях...

 

... А обладан от еретичната си мисъл

Зографът смело продължил:

и вместо Божията Майка

той своята изографисъл,

и даже образът на Бога- със своя подменил!...

 

3. Иконата

 

Една Жена в ръце държи

не  Бог, а своят Син желан...

... И няма нужда от лъжи

с упоен мирис на тамян,

 

за да повярва, че е Бог

и после в не един Живот

във ужасът на майчин шок

да търси празният му гроб!...

 

... Ще светят страшни кандила

и дим от тях ще се кълби,

а ароматната смола

над фанатичните тълпи

 

със тежък мирис на тамян

ще стеле хиляди лъжи!...

Не Бог, а своят Син желан

една Жена в ръце държи...

 

... О, Тя не иска да е Бог!...

Единствена!... Но може би

е нужен майчиният шок

на френетичните тълпи!...

 

Коста Качев,

Етрополски манастир

„Св. Троица”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...