Трохи на трапезата
Трохи на трапезата
Как ме стегна под шапката някак несвойски живота.
Уж приятели бяхме, делихме любов и тъга,
а след всяка неканена смърт го обичах в отплата -
стисках зъби и пак изоравах в небето бразда.
Сто лета пропилях дом и къща за него да сбирам.
Турях камък връз камък, кръстати темели градих.
Недомислих, че дом не са тухли, с които подпираш
побелелите облаци, в дългите нощи и дни.
Днес преплита крака в калдъръма денят ми по пътя,
без не помни, че всъщност доскоро бе горе летял.
Е, добре приземи се, проходи - отново пристъпя,
тихо късче земя приюти безлетежния звяр.
И сега са му нужни не думи, а шепи надежда
и навярно е нужна уста, дето с обич гълчи,
а трохи на трапезата, гладната съвест подрежда,
някак страшно е май да я гледаш в очи във очи.
Да, пристегна ме някак под шапката грозно живота
и се питам кога ще намеря по пътя си дом
от небе като лято, любов и от път със посока
и кога ще узрея да спра, за минута подслон.
© Нели Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотна си,Нели!Поздрав!
-
Поздрав и от мен!
-
"... дом от небе като лято, любов и от път със посока"
Усетих стиха ти, Нели! -
Нели...моят поздрав за теб- http://www.youtube.com/watch?v=h9f3MgP6JX4...стегна и под лъжичката стиха ти...още ми стои буцата в гърлото
-
Благодаря, Тошко! Ще помисля още по римуването на последните няколко стиха.Може би ще успея да разчупя идеята и да я облека в носи думи. При мен поезията е винаги отворена за нови варианти стига да не се изневерява на замисъла.
Благодаря на всички прочели, коментирали и оценили ! Посещаемостта не е важна,Анета! Важно е да успееш да изразиш себе си. -
Силни, изстрадани чувства изпълват този стих!
А поезията ти наистина се помни!
Браво, Нели! -
Рядко се впечатлявам, но ти успяваш да го направиш Нели!!!!!*
-
,,а трохи на трапезата, гладната съвест подрежда,
някак страшно е май да я гледаш в очи във очи.''
Напомни ми нещо-
,,Пред себе си е трудно да признаеш
по лесна е молитвата пред Бог!''
Силен стих, Нели!
..................
Да, и мен ме пристегна някак под шапката...
като гледам посещаемоста... -
харесах много...........
Лично аз си представям.....две твърде различни неща за дом и подслон...и е казано добре...
Но да,благодаря -
Бон апети!
Един съвет -- не римувай синоними (дом-подслон). Губи се артистичният ефект от изненадата.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Да, пристегна ме някак под шапката грозно живота
и се питам кога ще намеря по пътя си дом
от небе като лято, любов и от път със посока
и кога ще узрея да спра, за минута подслон."