Трохите на щастието
Защо проплака, облако неканен?
Нали е слънчево и съм щастлива?
Нали си имам бряг и пак съм жива?
Защо си в мен и ми отваряш рани?
И тежък стон във бузите попива?
Проплаках в теб, несбъднато момиче,
за да спася в щастливите ти вени
трохи от други дни, неизживени
и днес дори, когато си обичана,
да потъгуваш мъничко за мене.
Във мен въздишаш, облако неканен,
а аз не знам дали да те прегърна
или да те прогоня, да те върна
в зарасналата нощ на свойте рани,
щастлива, че във кратък миг те зърнах.
Не знаеш ли, несбъднато момиче?
Попитай ветровете във кръвта си,
попитай водопадите в съня си
и слънцето, което те обича.
А аз ще чакам в теб, стаил дъжда си.
Попитах ги, приятелю неканен.
Ще попътувам в дни неизживени!
Добре дошла в щастливите си рани!
Ела, момиче, в крехките си вени.
Нали е слънчево и съм щастлива?
Нали си имам бряг и пак съм жива?
Защо си в мен и ми отваряш рани?
И тежък стон във бузите попива?
Проплаках в теб, несбъднато момиче,
за да спася в щастливите ти вени
трохи от други дни, неизживени
и днес дори, когато си обичана,
да потъгуваш мъничко за мене.
Във мен въздишаш, облако неканен,
а аз не знам дали да те прегърна
или да те прогоня, да те върна
в зарасналата нощ на свойте рани,
щастлива, че във кратък миг те зърнах.
Не знаеш ли, несбъднато момиче?
Попитай ветровете във кръвта си,
попитай водопадите в съня си
и слънцето, което те обича.
А аз ще чакам в теб, стаил дъжда си.
Попитах ги, приятелю неканен.
Ще попътувам в дни неизживени!
Добре дошла в щастливите си рани!
Ела, момиче, в крехките си вени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
