Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Sep 10, 2007, 2:45 PM

Трохите на щастието 

  Poetry
1667 0 35
Защо проплака, облако неканен?
Нали е слънчево и съм щастлива?
Нали си имам бряг и пак съм жива?
Защо си в мен и ми отваряш рани?
И тежък стон във бузите попива?

Проплаках в теб, несбъднато момиче,
за да спася в щастливите ти вени
трохи от други дни, неизживени
и днес дори, когато си обичана,
да потъгуваш мъничко за мене.

Във мен въздишаш, облако неканен,
а аз не знам дали да те прегърна
или да те прогоня, да те върна
в зарасналата нощ на свойте рани,
щастлива, че във кратък миг те зърнах.

Не знаеш ли, несбъднато момиче?
Попитай ветровете във кръвта си,
попитай водопадите в съня си
и слънцето, което те обича.
А аз ще чакам в теб, стаил дъжда си.

Попитах ги, приятелю неканен.
Ще попътувам в дни неизживени!

Добре дошла в щастливите си рани!
Ела, момиче, в крехките си вени.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??