1.05.2021 г., 16:43

Труд

434 0 1

                                      Труд (На нивата)

 

 

Народът наш, той винаги се труди,

отново с вола и ралото е в ръка.

На полето преди слънцето да се събуди,

обработва с плуг майката земя.

 

Отпред е вола, с него набраздяват земята,

от малък знае как, научи го на труд бащата.

Заедно ораха, сееха и жънеха те някога,

остана спомена за него, няма го сега.

 

Оре човека а слънцето пече ли пече,

но не е сам, до него е неговото дете.

Гледа своя мил баща как с вола оре,

пораства и ще стане работливо момче.

 

Майката земя богато ще ги възнагради,

нивата от семената житото ще роди.

Ще израстват бавно, ще пораснат класове,

ще дойде жетва, мелница и бели хлябове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....