May 1, 2021, 4:43 PM

Труд

  Poetry » Other
433 0 1

                                      Труд (На нивата)

 

 

Народът наш, той винаги се труди,

отново с вола и ралото е в ръка.

На полето преди слънцето да се събуди,

обработва с плуг майката земя.

 

Отпред е вола, с него набраздяват земята,

от малък знае как, научи го на труд бащата.

Заедно ораха, сееха и жънеха те някога,

остана спомена за него, няма го сега.

 

Оре човека а слънцето пече ли пече,

но не е сам, до него е неговото дете.

Гледа своя мил баща как с вола оре,

пораства и ще стане работливо момче.

 

Майката земя богато ще ги възнагради,

нивата от семената житото ще роди.

Ще израстват бавно, ще пораснат класове,

ще дойде жетва, мелница и бели хлябове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...