17.04.2020 г., 8:55

Труден за преглъщане

567 3 6

 

Аз съм направен от есени.

Две чаши зима. И лято на прах.

Със дъждовна вода съм замесен 

и със бучка любовна маЯ... 

На преглъщане малко пресядам. 

Не съм залък за всяка уста. 

Натъжиш ли ме, загорчавам. 

После много дълго боля... 

Аз съм дъбово вино. Резерва. 

Дълга нощ, че да ме премигнеш. 

Нямам хубост толкоз за гледане. 

Мене трябва да ме опитваш. 

Аз съм пролет. (Когато поискам.) 

Ручей бистър. (От кални води е.) 

Всеки камък що тегне, пречистил е, 

от мен мъката с обич да пиеш... 

Аз съм всичко за теб, ала ничий. 

Цял живот свобода във окови. 

Кой би искал такова обичане, 

щом тестото ми май е отровено?... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...