Аз съм направен от есени.
Две чаши зима. И лято на прах.
Със дъждовна вода съм замесен
и със бучка любовна маЯ...
На преглъщане малко пресядам.
Не съм залък за всяка уста.
Натъжиш ли ме, загорчавам.
После много дълго боля...
Аз съм дъбово вино. Резерва.
Дълга нощ, че да ме премигнеш.
Нямам хубост толкоз за гледане.
Мене трябва да ме опитваш.
Аз съм пролет. (Когато поискам.)
Ручей бистър. (От кални води е.)
Всеки камък що тегне, пречистил е,
от мен мъката с обич да пиеш...
Аз съм всичко за теб, ала ничий.
Цял живот свобода във окови.
Кой би искал такова обичане,
щом тестото ми май е отровено?...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.