rajsun (Райчо Русев)
551 1381
30.06.2013 г., 14:59 ч.

Трябва да тръгвам 

  Поезия » Друга
1503 1 23
На Марта

 


Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска и съответно се клати.

Картината ясна. Нещата от прости по-прости.
Морето е вечно, а ние сме тука по график, по навик.
Ще поблъска в съня ми,
ще му дойда 2-3 пъти на гости
и всичко ще се забрави.

Трябва да тръгвам.
А имах за гледане, имах за питане още:
хубави къщи, очите на старците влажни,
хищната плът, пияната музика нощем,
чистачите сутрин по плажа...

Трябва да тръгвам.
Люспа от мида в съня ми полепнала - стига.
И - за да не сбъркам посоката! -
една звезда като фар ми намига -
най от високото! -
там, където умът не достига.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каква прелестна поезия!
  • стъпките ти, Рай... там са, по пясъка край брега на морето...
    прекрасно поетично посвещение... поздрав и за двама ви..
    от сърце..
  • Люспа от мида, очи на старците влажни.
    Тихо, скромно, чисто!
    Поздравления!
  • Рай и Сън!
  • Развълнува ме...
  • !!!
  • Разчуства ме , приятелю! Свалям ти шапка!
  • Звездата ей така над всеки свети,
    но ти я виждаш - светла яснота!
    И мисля аз, че твойта Марта е магия,
    реалност щом превръщаш в красота!

    Всяко твое стихо (но най-вече морското) ми влиза силно в ляво и ме кара да потръпвам! Благодаря ти, Райсън*!
  • И аз трябва...
  • Сърцето ти е побрало не звезди, а няколко вселени, Любимецо!
    Тя,картината-ясна,ами тръгвай за следващата ни среща...
  • Поздравления, Райсън! Видях те на премиерата на Пинче (на 28 май) и безкрайно съжалявам, че не се запознах с теб. Все някога ще се случи!
  • Поздрав от брега!Ще гледам,ще питам и заради теб,поете!
  • Чета и си мисля, как си могъл да смесиш думи на един не до толкова приятен и ежедневен реализъм с романтизма, който гнезди в душата на всеки...
    Наистина си уникален творец!
    Моите поздравления за това!
  • Имам чувство,че си го писал на един дъх и от дъното на сърцето!
  • А на мен ми се остава вечно тук - благодаря ти!
  • То, морето във рими е от ясно, по-ясно...
    и животът така(с малко по-вече смътност)
    Не е ясно(за мене)коя ли е Марта,
    но е муза от класа шом те вдига от дъното
    до звездите в небето, че и малко оттатък.
    Аз прочетох,замислих се,даже малко потънах
    и накрая намигам със един ръкоплясък...
  • "И - за да не сбъркам посоката! -
    една звезда като фар ми намига -
    най от високото! -
    там, където умът не достига."

    Виждам я-твоята звезда Усмихва ми се и аз ѝ се усмихвам Благодаря ти, Райсън!
  • Трябва да тръгвам.
    Люспа от мида в съня ми полепнала - стига.
    И - за да не сбъркам посоката! -
    една звезда като фар ми намига -

    И на мен сякаш ми намигна този стих! Неподражаем си!
  • Наскоро си говорихме с един приятел за теб, обсъждахме творчеството ти... Пишеш ги едни, такива... а като го прочета, се оказва, че и аз мисля същото, но си го написал ти! Приятелска прегръдка!
  • Искрено и лично(поетично)... както твърдят в едно предаване.Поздрав,Райсън!
  • Таланта няма тръгване, приятелю! Оставам в морето от красивите ти думи!
  • Само ти можеш да го напишеш така! Неповторим си! Поздравления, Райсън и се радвам,че морето и Марта са събудили музата ти, която беше заспала от доста време...
  • Картината ясна Няма какво повече да се каже! Обаче ако знаеш само как ми хареса тая полепнала в съня мида...
Предложения
: ??:??