30.06.2013 г., 14:59

Трябва да тръгвам

1.8K 1 23
На Марта

 


Беше мое морето, а сега ми е чуждо. Бяхме първи приятели, а сега - непознати. Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда, то се люби със сушата, мляска и съответно се клати.
Картината ясна. Нещата от прости по-прости. Морето е вечно, а ние сме тука по график, по навик. Ще поблъска в съня ми, ще му дойда 2-3 пъти на гости и всичко ще се забрави.
Трябва да тръгвам. А имах за гледане, имах за питане още: хубави къщи, очите на старците влажни, хищната плът, пияната музика нощем, чистачите сутрин по плажа...
Трябва да тръгвам. Люспа от мида в съня ми полепнала - стига. И - за да не сбъркам посоката! - една звезда като фар ми намига - най от високото! - там, където умът не достига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...