Трябва да тръгвам
На Марта
Беше мое морето, а сега ми е чуждо. Бяхме първи приятели, а сега - непознати. Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда, то се люби със сушата, мляска и съответно се клати.
Картината ясна. Нещата от прости по-прости. Морето е вечно, а ние сме тука по график, по навик. Ще поблъска в съня ми, ще му дойда 2-3 пъти на гости и всичко ще се забрави.
Трябва да тръгвам. А имах за гледане, имах за питане още: хубави къщи, очите на старците влажни, хищната плът, пияната музика нощем, чистачите сутрин по плажа...
Трябва да тръгвам. Люспа от мида в съня ми полепнала - стига. И - за да не сбъркам посоката! - една звезда като фар ми намига - най от високото! - там, където умът не достига.
Беше мое морето, а сега ми е чуждо. Бяхме първи приятели, а сега - непознати. Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда, то се люби със сушата, мляска и съответно се клати.
Картината ясна. Нещата от прости по-прости. Морето е вечно, а ние сме тука по график, по навик. Ще поблъска в съня ми, ще му дойда 2-3 пъти на гости и всичко ще се забрави.
Трябва да тръгвам. А имах за гледане, имах за питане още: хубави къщи, очите на старците влажни, хищната плът, пияната музика нощем, чистачите сутрин по плажа...
Трябва да тръгвам. Люспа от мида в съня ми полепнала - стига. И - за да не сбъркам посоката! - една звезда като фар ми намига - най от високото! - там, където умът не достига.
© Райчо Русев All rights reserved.
