23.07.2015 г., 23:33

Трябва ми

442 0 0

Това, което днес ми трябва,

е малък, неизписан лист,

надежда - скрита или явна,

че поривът ми ще е чист

 

и думи, бликнали нагоре,

от кълновете във пръстта

врата в небето да отворят, 

да се разлисти верността

 

на неописаното слово.

Да слезе в мен искра от Бог,

да се разгаря все отново

без краен и начален срок

 

и да записвам в изнемога

една история красива.

Това е всичко, дето мога...

и то държи ме всъщност жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...