Това, което днес ми трябва,
е малък, неизписан лист,
надежда - скрита или явна,
че поривът ми ще е чист
и думи, бликнали нагоре,
от кълновете във пръстта
врата в небето да отворят,
да се разлисти верността
на неописаното слово.
Да слезе в мен искра от Бог,
да се разгаря все отново
без краен и начален срок
и да записвам в изнемога
една история красива.
Това е всичко, дето мога...
и то държи ме всъщност жива...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
