2.02.2015 г., 18:14

Твоят избор

849 0 0

Различно погледнати Ромео и Жулиета -
за обща, любовна, избра тази творба.
От всички истории на нашата планета,
защо точно тази, най-тъжна, избра?
 

В различна история, различни героите,
тяхната истинска обич нищо не спря.
Нас ни разделяха само географски завоите
и няколко стотин в километри числа.
 

По едно си приличаме, и ние не спряхме,
дадохме всичко от нашите души.
На края на битката, също умряхме,
аз още горях, но вече гаснеше ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Крушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....